назад

Метрополитен - легалният ъндърграунд


Метрополитен - легалният ъндърграунд





Метро̀то е едно от онези ключови изобретения, чието хипотетично несъществуване би направило градския живот непоносим. Метростанциите, възникващи успоредно с развитието на важната транспортна инфраструктура, имат значение за градския живот, което далеч надхвърля тяхното функционално значение. От социална гледна точка тези архитектурни пространства са белязани от полярна двузначност: те са отрицателно пространство(или не-място) на транзитно движение, но с всички социални характеристики на положителните пространства (одухотворените места) за събиране на хора; те са легален ъндъграунд, чиито проявления, както под земята, така и на повърхността, винаги ще бъдат предизвикателство и за градската администрация, и за проектантите.


Естетика - може ли дизайнът да превърне не-мястото в място?

railway1 railway2


railway3
Обновен дизайн на метростанции в Мюнхен - от арх. Александер фон Бранка, Барселона - от архитектурно студио
ON-A, и Стокхолм - от различни дизайнери и художници в рамките на проекта “Изкуство в метрото”

 

В предходните теми стана дума за placemaking и за “мястото” като положителен термин за обживяното и одухотворено пространство. "Не-място" е неговата противоположност, въведена от френския антрополог Марк Оже. Той дефинира “не-местата” като антропологични пространства на бързо движение, циркулация, консумация или комуникация, където съвременният човек пребивава все по-често, но пък не се задържа задълго и остава анонимен, и където социалното и културното преживяване не е възможно. Примери за не-места според Оже са гари, магистрали, хотелски стаи, летища, търговски центрове.

Метростанциите предпоставено носят всички характеристики на не-местата, белязани от противоречивото и подчертано съвременно чувство за самота сред морето от хора. В редица градове по света негласният консенус е, че това е приемливата цена, която приемаме да платим за неоспоримата функционалност на метрополитена. В много от по-старите метро системи обаче този проблем вече от известно време е обект на размисъл и опити за преодоляване с помощта на добрия дизайн - на пространствата на метростанциите и на пространствата на влаковете, както е видно от горните примери. Сред тях, интересна с повсеместното приложение на единен подход в рамките на цял един град, е системата на метрото в Стокхолм, Швеция. Почти всяка нейна метростанция е обект на отличаваща я художествена или архитектурна намеса. 100-те станции представят изкуство от почти 140 артисти, поради което и градската управа, и жителите и посетителите на града, често наричат Стокхолмското метро "най-дългата галерия за изкуство в света". Галериите, от своя страна, са един от най-лесно разпознаваемите примери за “място” - културно, исторично и социално.


 

Функционалност и добавена стойност

railway4
railway5

                         Метростанцията Байша-Шиадо в Лисабон по проект на легендарния португалски архиктет Алваро Сиза


Разбира се, основната функция на метрото е да пренася пътници по най-малко замърсяващия и същевременно най-ефективен по отношение на броя хора начин. Тази му функционалност сама по себе си го превръща в смислена инвестиция на средства и време за всяка урбанизирана територия. Урбанизираните територии, обаче, се характеризират с бързия си растеж и множеството сложни проблеми, които произтичат от темповете на развитие. Затова винаги е от полза, когато изграждането на подобна сложна инфраструктура донесе добавена стойност под формата на решение и на друг градски проблем освен придвижването. Един любим пример за такъв проект е метростанцията Байша-Шиадо в сърцето на Лисабон по проект на арх. Алваро Сиза. Метростанцията служи не само като трансферна точка между зелената и синята линия от системата на града, но и предлага практично решение на един от уникалните и често трудно преодолими от пешеходците проблеми на града, известен със сложния си релеф и огромните денивелации в някои части на уличната му система. Прагматичното решение, чиято добавена стойност, свързана с допълнителна намеса в прилежащите на метростанцията зони, е по инициатива на легендарния португалски архитект, впоследствие прегърната от градската управа и общност.




Като една от най-младите градски подземни железници в Европа, Софийското метро все още има пред себе си дълъг път на развитие, докато еволюира дотам, че да потърси по-дълбоки отговори на горезасегнатите въпроси. Към момента развитието му се основава на решаването на проблеми от практически характер, свързани с логистика, строителство, безопасност. Конкретни метростанции вече предлагат решения на някои градски проблеми - например обезпеченоста с подземни паркинги на метростанцията на Интер Експо Център е заявка за такъв тип планиране, което носи добавена стойност под формата на потенциал за бъдещо освобождаване на града от автомобили. Важно е да потърсим отговор на въпроса кои всъщност са важните характеристики на инфраструктурата на метрото и характерните за нея пространства и достатъчно ли е то да е ефективно само по отношение на непосредстената си функция, свързана с транспорта, или е важно да функционира и на социално равнище.




Автор на статията: Антонина Илиева, архитект

 

Антонина Илиева е архитект с интерес към живия обмен между архитектурната теория и практика. Понастоящем една четвърт от студио dontDIY, от 2012 г. насам Антонина Илиева успоредно работи по изследването си върху съвременната японска архитектура.

 

Свързани новини

530x400.jpg

Building Difference: Лозенец – финал и ново начало

zaglavna_snimka.png

Открий културата в града!

Запитване:

Всички полета, обозначени със звездичка, са задължителни.По желание може да ни оставите име и телефон, за да се свържем директно с Вас.