назад

Моят дом, нашата крепост - архитектура на съжителството в 21 век


Co - living



0.Co-living

Moriyama House - архитект Ruye Nishisawa, фотограф: Edmund Sumner


Жилищата са оскъдни. Това е тренд, който се очертава последните години. Глобално населението на земята нараства и се релокира в градовете. Същевременно с това цените на недвижимите имоти в големите градове продължават да се покачват, а конвенционалните идеи за жилищно строителство се оказват неспособни да задоволят изискванията. Западноевропейските градове вече са се сблъсквали с този проблем. Реакцията на тези предизвикателства е една тиха революция в съвременната архитектура - към колективното изграждане и живот.

 

В последните 10 години се разраства социално движение, което се ориентира към колективността и споделянето и поставя основите на така наречената “споделена икономика” - все по-отчетлив тренд в модерните общества. В корена на това движение са въпроси като например: Защо да се купува кола, когато тя може да се ползва споделено? Защо да се запазва хотелска стая, когато може да се разменят жилища? Иновативни бизнес решения като Spark, Car2go, Аirbnb използват за основа точно тази споделеност на услуги. Този тренд неминуемо се отразява и на жилищния сектор. Повлияни от високите цени на имотите в последните години - най-вече в Централна Европа, се създават амбициозни проекти, които съчетават изключително високо качество на живот и добри локации. Този на пръв поглед непостижим резултат се осъществява чрез иновативно споделяне на пространството.

 

Друг основен фактор, който предразполага към колективност, е и демографската промяна. Класическият модел на четиричленно семейство в къща с двор става все по-малко актуален. В Европа голяма част от жилищните единици се обитават от един или двама души. Променя се също така и начинът, по който работим и все по-често се срещат хора, които живеят между два града или дори две държави. Това се отразява на начина, по който се възприема дома като цяло, и следователно на

жилищната архитектура.

 

Всъщност колективното съжителство не е нова тенденция. Още през 18 век Чарлс Фурие създава Phalanstère , утопична общност от около 500 души, които живеят и работят за обща кауза. През 20-те години най-вече в скандинавските страни се появяват кооперациите, които предлагат споделена собственост. Автономният квартал Кристиания в Копенхаген и Картарго - първата кооперация в Цюрих, са примери за колективно съжителство от 70-те години. Всички тези проекти са отговор на липса на качествени жилища за голяма част от населението.

 

Какви са съвременните проекти, които предлагат иновативни концепти? Защо са толкова популярни и с какво се отличават?

1.Co-living

Kalkbreite, Цюрих фотограф: Volker Schopp



Сградата е голяма като градски блок, разполага с киносалон, 97 апартамента за около 250 души, 5000 квадратни метра търговски площи, хотелска част и публична покривна тераса, и е изцяло построена върху трамвайно депо. Наемите са по-ниски от пазарните, независимо от скъпия жилищен пазар на Цюрих. Резултат на 40 годишен процес, проектът е отговор на въпроса: Как може да се създаде кооперация, адекватна за 21-ви век. Интересното в проекта е, че няма разделение между трамвайното депо, жилищата и търговските площи.

 

Апартаментите са изградени около публичен двор, построен над трамвайното депо, което е обградено от търговски и културни пространства. Циркулацията вътре е разгърната, което помага на голямата сграда да се разчупи в отделни единици жилища и работни помещения. Има достатъчно място за филмови екрани в Kino Houdini, ресторантът има 16-футови тавани, а трамваите са паркирани в сърцето на сградата.

 

Интересът за включване в кооперацията е огромен, но начинът за влизане в “членство” е доста прост. Най-напред желаещите да станат бъдещи наематели плащат членски внос от 1 000 франка, срещу което придобиват правото да наемат апартамент, когато се освободи. Когато се появи налично свободно жилище, наемодателите плащат за акции в кооперацията според размера на жилището като депозит. Наемите се заплащат на квадратен метър, като жилище от 100 квадратни метра струва около 2 000 швейцарски франка месечно.В малкия Цюрих, където около 70% от населението живее под наем, търсенето на кооперации в Kalkbreite или други комплекси е невероятно високо и за апартамент се чака с години.

2.Co-living

Sargfabrik, Виена фотограф: Мartin steinthaler



Друг много успешен колективен проект е Sargfabrik във Виена. През 1996 г., една стара фабрика за ковчези е възстановена в жилищен район с около 100 жилищни единици. Автономният жилищен и културен проект се състои от няколко сгради и предлага различни услуги, като ресторант, плувен басейн, зала за събития, пералня. Официално, Sargfabrik е регистриран като хостел, като така строителните нормативи за жилищни сгради са заобиколени. Поради тази причина е разрешено да се планират много малко паркоместа, по едно място на десет жилища или десет домакинства. Три от паркоместата се използват за споделени коли. Sargfabrik е и най-голямата самоуправляваща се жилищна и културна сграда в Австрия. Проектът се управлява от асоциация, която е и собственик на жилищата.

 

Сградата разполага с голям зелен парк, който е публичен, както и с голяма градина на покрива. Sargfabrik предлага и разнообразна културна програма, която

включва музикални концерти на различни интернационални групи, театрални и танцови постановки. В комплекса има и SPA част с финландска сауна, джакузи, както и плувни басейни, които са публично достъпни. Проектът е толкова успешен, че същата асоциация реализира през 2001 година Miss Sargfabrik. Новата сграда предлага същия модел и функции, но на по-малка площ.

3.Co-living
Spreefeld, Берлин фотограф: Eric Tshernow



Друг много интересен проект е Spreefeld в Берлин. На брега на река Шпрее в централната част на Берлин са разположени три сгради с 62 жилищни единици. В последните седем години наемите в Берлин се покачват със 71 процента, коeто го превръща в един от градовете с най-бързо покачващи се наеми в световен мащаб.

Колективът Spreefeld се създава преди 20 години, основно от архитекти, които търсят отговор на въпроса: как може да се предложат качествени пространства, големи, светли дневни, просторни тераси и то на ниски цени? В дискусии с различни участници се ражда идеята за клъстър апартаментите. Това са жилища, които се състоят от около 10 малки студия с кухня и баня и обща кухня, дневна и тераса. По този начин всеки обитаващ клъстър-апартамента има лично пространство в студиото си, но и достъп до големи общи площи. Освен това комплексът разполага с голяма зеленчукова градина и парк, стаи за музика, голяма обща кухня и гараж за лодки. Цената на наема е фиксирана на 4 евро за квадратен метър за следващите 60 години.


4.Co-living

Клъстър Апартамент, Spreefeld, Берлин, фотограф: Ute Zscharnt


5.Co-living

Moriyama house, Токио архитект: Ruye Nishisawa

 

Иновативни жилищни решения се наблюдават и в Япония, провокирани от високите цени на имотите и липсата на място в островната държава. Къщата Moriyama, проектирана от Ryue Nishizawa, пречупва конвенционалната идея за жилищна архитектура, като размива границите между лично и общо. На малък парцел са разположени десет различни по-големина сгради - кубчета, които се споделят от шест души. Проектът на Mio Tsuneyama в Токио, създава споделено пространство за седем обитателя, подобно на клъстър-апаратментите в Spreefeld.


6.Co-living

Къща за седем души, Токио архитект: Mio Tsuneyama, фотограф: Yasuaki Morinaka2



Всички тези примери очертават тенденцията, че кооперациите и колективното съжителство не са останали в миналото, а бележат своето завръщане и биха били решение на все по-стягащия се жилищен пазар. Но освен чисто финансовата страна, проектите имат и социален характер. Те са изключително популярни, не само защото са финансово достъпни, а и защото предлагат така желаната в днешно време мултифункционалност. Забелязва се, че във всички проекти, голяма част от услугите са публично достъпни. Например всеки може да си направи барбекю на покрива на Kalkbreite в Цюрих или да наеме музикалната зала на Sargfabrik във Виена. По този начин тези проекти се отразяват положително на града като цяло. Затова и общинските администрации ги подкрепят все по-усилено. В България, дори и за момента да не се забелязват точно такива проекти, търсенето на пространства за работа и живот с качествена градска среда и разнообразни функции и услуги осезаемо започва да се покачва. Това предразполага създаването на все повече сгради, които не са самоцелни, а съчетават различни функции и разнообразяват градския живот.



Автор: Ина Вълканова, архитект

 

Ина Вълканова е архитект с интерес към процесите, които изграждат качествената градска среда. Базирана между Цюрих и София, в момента е част от екипа на Визия за София, който работи върху дългосрочната стратегия за развитие на София и крайградските територии.







BLD е строителен инвеститор, специализирал в изграждането на жилищни сгради.  Строителна фирма BLD е сред лидерите в новото строителство в София. Всички недвижими имоти се издават с акт 16, а продажбите на апартаментите им се извършват директно от строителя.







Свързани новини

BLD_Malko_Turnovo.jpg

Ново откритие на късно-османски зид допълва богатата история на ул. „Малко Търново“

В хода на реновирането на ул. „Малко Търново“, което започна преди седмица с подкрепата на BLD, бе открит късно-османски зид

повече
BLD_rabotilnici_Malko_Turnovo_Glavna.jpg

Включващ дизайн за ул. Малко Търново

Две работилници по дизайн мислене за ул. Малко Търново в подкрепа на превръщането на късата пешеходна уличка още по-любим символ на София за жители и гости

повече

Запитване:

Всички полета, обозначени със звездичка, са задължителни.